Достигнах до извода: Мога да спра да говоря за себе си, но не мога да спра да говоря за мъжете. Днес цял ден се чудя ние ли драматизираме всичко толкова много или те просто са невъзможни непукисти? Днеска отново моя приятелка ми звънка да ми реве по телефона как той незнам си какво направил, не я пуснал да излезе, не искал да ходи на плаж. Вече имам чувството, че колкото повече един мъж се опитва да ни угоди, нещата направо излизат извън контрол. Ето аз например всичките мъже, които ходят след мен, дават ми всичко, правят всичко за мен, аз ги правя на 2стотинки даже и по-малко. После мъжете са виновни за всичко ама не са, ние сме виновни с милиардите капризи, желания. Най-важното мъжете не разбират много неща за нас, което е напълно нормално. Те незнаят защо циврим за чанти и обувки, не разбират защо ставаме в 06:00 сутринта след като сме не работа в 9-10, незнаят защо плачем за глупости. Винаги нещо не ни е наред, винаги нещо ни убива, винаги нещо ни дразни. Честно ви казвам спирам да давам примери със себе си, но например майка ми! Баща ми и дава 1000лв да си купи нещо, я пола, я сандал и тя пак му се сърди и то защо, защото тя не била намерила полата, която всъщност искала и защото в София никъде нямало бели, ниски, летни ботушки и ето пак баща ми е виновен. Или пък една приятелка се сърди на гаджето си и то защо? Той и купил кола и я записал на курсове ама нещо инструктура не и допадал и приятеля и бил виновен. Сигурно е виновен все пак и е купил кола. Все сме недоволни! Преди винаги си мислех: "Какво искат мъжетееееееееее!?" ама не, не то въпроса е: "Какво ли искаме ние жените?!"

Вие цял живот се опитвате да ни промените, а ние да ви разберем - все кауза пердута ! :)))