Няма нищо по-неловко от това да се уговориш с твой добър приятел за по кафе Събота, но пък въпросният добър приятел да е единият от най-добрите приятели на голямата ти, вече стара любов. И голямата ти любов да се изтипоса до добрия ти приятел на въпросната среща. Цяла вечер стоиш до голямата си любов, довършваш изреченията му, защото знаеш какво ще каже, доразказваш историите му, защото си ги слушала 1млн. пъти, смееш се на шегичките му, защото си се научила да ги харесваш, той те хваща за ръката като ще казва нещо, което знае, че те интересува, ей така по навик. Той пие уиски пак по навик, аз го него пия Мартини и това е по навик. Държи ме да не падна, защото е заледено и защото аз пак съм с токчета като всичките зими, които сме изкарали заедно. Караме се кой ще плати сметката пак като едно време, пак по навик. Това са нещата по навик. Само, че ги има и другите, които са новите му навици. Пише си смс-и с някоя, незнам коя, може би и не трябва да знам. Обръща се след всяка по-наконтена жена. Говори за секс пред мен, говори за новите си придобивки. Обсъждат се нови имена пред мен, разказват се нови историйки, споменават се нови заведения. Дали всичко не идва за да си отиде? За да остане само някой стар навик, някой стара история, някой запазена усмивка, някой стара целувка и някой стар смс. Прибирам се вкъщи сама, този път пътувах сама в таксито, нямаше го мъжът, който ми държеше ръката на задната седалка и никога не ме оставяше да се прибирам сама. Няма го мъжът, който никога не ме оставяше да спя самичка в Събота, няма го мъжът, който обичах. След тези абсуртни срещи си лягаме в леглото, пускаме си някоя стара, тъжна песен и се молим да свъши най-дългата нощ в живота ни за да се събудим по-нови от всякога. За да се преродим и да отворим новата страница с новият ден.

я се стегни, бе!
:)