Постинг
27.09.2007 12:38 -
Мило мое нещастие...
Мило мое нещастие...
вече така ще те наричам въпреки, че думата "нещастие" е минимално понятие за това, което ми причини. Но не! Спокойно аз не се оплаквам, не се радвам, че беше в живота ми, не се радвам, че те срещнах, но мога да поправя грешката нали? Нямам търпение да те изтръгна от живота си. Ти си прекалено сив и мрачен за моя розов и динамичен живот. Престани да осакатяваш емоциите ми! Лъжи ме... вече ми харесва, вече ми е безразчлино. Знам, че всяка една твоя дума е лъжа и не ми пука...лъжи ме, аз те слушам.. продължавай. Ще лъжеш и следващите нали? Знаеш ли ти не заслужаваш нищо, не заслужаваш и това, че пиша за теб... Не мисля да те моля да се разкараш от живота си! Смятам сама да те изхвърля от него! Съжелявам само, че ти дадох толкова много хубави моменти, че ти казах толкова хубави думи, че те подкрепях винаги, че държах на тебе, че те уважавах, а получих... какво получих всъщност? Не помня да съм получила нещо освен едно голямо разочерование. Така мило мое нещастие, така стоят нещата вече. Сега излизам да се радвам на дъждовното, мрачно време дори то е по-щастливо и оптимистично настроено от теб. Исках да ти пожелая нещо примерно "Бъди щастлив", но как да ти го пожелая като знам, че ти никога няма да си щастлив именно, защото не оценяваш нещата, които ще имаш. Така, че ще ти пожелая да "чувстваш" няма да стане скоро разбира се, но някой ден чувствай..., обичай... и по възможност не мен.
вече така ще те наричам въпреки, че думата "нещастие" е минимално понятие за това, което ми причини. Но не! Спокойно аз не се оплаквам, не се радвам, че беше в живота ми, не се радвам, че те срещнах, но мога да поправя грешката нали? Нямам търпение да те изтръгна от живота си. Ти си прекалено сив и мрачен за моя розов и динамичен живот. Престани да осакатяваш емоциите ми! Лъжи ме... вече ми харесва, вече ми е безразчлино. Знам, че всяка една твоя дума е лъжа и не ми пука...лъжи ме, аз те слушам.. продължавай. Ще лъжеш и следващите нали? Знаеш ли ти не заслужаваш нищо, не заслужаваш и това, че пиша за теб... Не мисля да те моля да се разкараш от живота си! Смятам сама да те изхвърля от него! Съжелявам само, че ти дадох толкова много хубави моменти, че ти казах толкова хубави думи, че те подкрепях винаги, че държах на тебе, че те уважавах, а получих... какво получих всъщност? Не помня да съм получила нещо освен едно голямо разочерование. Така мило мое нещастие, така стоят нещата вече. Сега излизам да се радвам на дъждовното, мрачно време дори то е по-щастливо и оптимистично настроено от теб. Исках да ти пожелая нещо примерно "Бъди щастлив", но как да ти го пожелая като знам, че ти никога няма да си щастлив именно, защото не оценяваш нещата, които ще имаш. Така, че ще ти пожелая да "чувстваш" няма да стане скоро разбира се, но някой ден чувствай..., обичай... и по възможност не мен.
Търсене
За този блог
Гласове: 828
Блогрол
