Постинг
23.01.2008 23:12 -
Събота вечер.
Не помня да съм пускала по 2 постинга на ден, но ето, че сега е момента. Докаго упорито си се ровех в блог.бг и попаднах на адски интересни блогове, които още не бях открила, открих нещо, което беше написано все едно за моята събота.
"Събота вечер само по себе си винаги е вълнуващо събитие. Особено когато ти се случат неща, които помниш дълго и носиш отпечатък от тях върху дрехите и тялото си. Най-вече тогава."
И така... 5 дни след Събота аз още съм там! Две бутилки водка и 4 човека. Аз, тя и Той и Той... А сега дори да се къпя с душ гел Диор все още усещам аромата от Неделната сутрин, в която не се сабудих в моето легло. Неделната сутрин, която за първи път от дълго време на сам харесвах, Неделната сутрин, която носеше със себе си толкова спомени (въпреки, че моите бяха малко оскъдни). Мислех, че обичам тази Неделя. Това щеше да е едно от тези, които щях да помня много дълго време. Една от многото ми луди нощи. Исках тази сутрин да не свършва и да се повтаря и вечета и сутринта и пак и пак и отново и никога нямаше да ми писне, защото беше интересно, беше ново. Но ето, че очите се отвориха блясъка изчезна. Всъщност гледах през прозореца, беше останало много малко сняг, но имаше няколко дечица с шейнички. Казах само няколко думи "Аз ще се прибирам" и така и направих. Реших, че това е било само сън... Деня продължи по обичайния начин - Омразната Неделя, а Понеделник забравих за всичко, което ми се беше случило и заживях отново в реалността, колкото и да не беше красива.
"Събота вечер само по себе си винаги е вълнуващо събитие. Особено когато ти се случат неща, които помниш дълго и носиш отпечатък от тях върху дрехите и тялото си. Най-вече тогава."
И така... 5 дни след Събота аз още съм там! Две бутилки водка и 4 човека. Аз, тя и Той и Той... А сега дори да се къпя с душ гел Диор все още усещам аромата от Неделната сутрин, в която не се сабудих в моето легло. Неделната сутрин, която за първи път от дълго време на сам харесвах, Неделната сутрин, която носеше със себе си толкова спомени (въпреки, че моите бяха малко оскъдни). Мислех, че обичам тази Неделя. Това щеше да е едно от тези, които щях да помня много дълго време. Една от многото ми луди нощи. Исках тази сутрин да не свършва и да се повтаря и вечета и сутринта и пак и пак и отново и никога нямаше да ми писне, защото беше интересно, беше ново. Но ето, че очите се отвориха блясъка изчезна. Всъщност гледах през прозореца, беше останало много малко сняг, но имаше няколко дечица с шейнички. Казах само няколко думи "Аз ще се прибирам" и така и направих. Реших, че това е било само сън... Деня продължи по обичайния начин - Омразната Неделя, а Понеделник забравих за всичко, което ми се беше случило и заживях отново в реалността, колкото и да не беше красива.
Търсене
За този блог
Гласове: 828
Блогрол
