Постинг
12.12.2007 14:40 -
Просто един мрачен ден.
Днес реших да не ходя на лекции или по-скоро реших малко да прегреша, но просто при вида на мрачното време не искам да мърдам от вкъщи. Ще се радвам на мрачното време, но само през прозореца с огромна чаша кафе. Мислех си, че ако изляза ще видя сърдити на времето, нацупени хора, чичкото от маршрутката пак няма да ми отвръне на моето "Добър ден", а цветните ми обувки ще станат кални може би и точно като мен самата. Розовото ми настроение ще бъде смачкано като празна кутийка от Кока-Кола, очилата за "светло виждане" ще паднат и ще виждам отново цялата мизерия на света, а аз... аз не искам. Предпочитам тихичко да си стоя във всекидневния, бетонов ад и да гледам Коледни картинки. Кой не обича Коледа? Освен Гринч естествено : ) Дори София стана красива покрай Коледа... всички онези мигащи лапмички, герлянди, лъскави играчки..., но един въпрос продължада ме тревожи след като гледах филма на BBC за децата от Могилино и след като се замисли още колко такива деца има. А тяхната Коледа? Странно е как докато хората правят лудия си коледен шопинг не забелязват как пред лъскавия магазин стои дете. То чака тях, а те? Те дават по 1000лв. на новият си - Пореден чифт обувки. Та искаше ми се да призова всички хора следващия път, когато така забързано обикалят да се спрат за минутка и да се огледат и да видят колко такива деца ги гледат с онзи тъжен, детски поглед и вместо да инвестират в гардероба си да зарадват едно малко, детско сърчице. Както казваше любимата ми учителка по История: "Бъдете хора!!!"
и аз това скандирам: Бъдете хора преди всичко!
и аз това скандирам: Бъдете хора преди всичко!
Права си за милосърдието. По принцип. Но защо не се задава въпроса, КОЙ оставя тези деца и защо?
Не е Държавата. Тя не забременява и не ражда, следователно не изоставя...
Тогава откъде са тези деца? Защо завоялираме този въпрос, като срамна болест?
Не е лошо да си питаме затова не само по празниците.
Защото някой действа на пронципа на кукувицата. Аз имам три деца и не са в домове, нищо че са от различни майки. Значи може. Въпрос на лична отговорност
Животът също е лична отговорност, между другото:)
Съжалявам, ако е прозвучало нравоучително :) Не това беше целта :)
цитирайНе е Държавата. Тя не забременява и не ражда, следователно не изоставя...
Тогава откъде са тези деца? Защо завоялираме този въпрос, като срамна болест?
Не е лошо да си питаме затова не само по празниците.
Защото някой действа на пронципа на кукувицата. Аз имам три деца и не са в домове, нищо че са от различни майки. Значи може. Въпрос на лична отговорност
Животът също е лична отговорност, между другото:)
Съжалявам, ако е прозвучало нравоучително :) Не това беше целта :)
Трябва да бъдем хора не само по Коледа, а и всеки ден. И всеки ден да не забравяме децата в домовете. В Англия излъчиха филма през септември и вълна от петиции и писма заляха Брюксел, а в София нищо не се случи. Те дори не знаеха за филма. Чак сега по Коледа някой се сеща за тези дечица... Тъжно
цитирайАз въобще не твърдя, че трябва да мислим за тези деца само през Коледните празници. Просто по Коледа може би хората стават малко по-добри. Иначе съм ходила в домове и през Март и през други месеци и ми е много приятно да го правя и ще продължадам го правя с и без повод.
цитирай
4.
анонимен -
BG grajdani w za]ita na istinata
28.02.2008 01:36
28.02.2008 01:36
С всичкото ми уважение, Могилино е страхотна кауза, по която да събереш симпатия и дарения, но трябва да се работи широко..Затова смятам, че хора като теб трябва да подкрепят писмото.Иначе, без вашата намеса медиите само hijacked темата.
Аз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.
Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.
Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.
До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html
цитирайАз също избивам фрустрация в дръзки афиши срещу властта, но от място не се
вижда проблемча. Те действат все още с надежда, че е възможно проблема да се реши
законодателно..разбираш ли, искат закон с който да се предизвиква човечност
???!!!Защото явно хората все още крепят някаква надежда, че държавността ще изскочи иззад шипковия храст и вдигне меч срещу несправедливостта.
Проблемчето е, че държавата я няма. Нека загражденията около сгради пълни с безотговори държавни мъже не хранят заблудата, че някой е там. Страх власт пази.
Надявам се на твоята лична подкрепа, която значи много.
До българските творци и мислещата общественост на България.
Приканваме ви да се дистанцирате от опитите на правителството да скрият зад формулата "браним имиджа на България" престъпната си политика по отношение на децата с увреждания. Смятаме, че името на България се гради от хората на изкуството, културата и мислещата общественост и искрено се надяваме да ни подкрепите чрез имената си и чрез имената на организациите, в които участвате. Възмущаваме се от опита идеалите и ценностите на нацията да бъдат използвани за защитата на тясно партийни интереси.
http://www.bgpetition.com/EP_film_za_Mogilino/index.html
Търсене
За този блог
Гласове: 828
Блогрол